Много е кофти да обичаш някоя, а тя теб не.Ти да даваш всичко за нея, а тя да не оценява какво си направил за нея и колко усилия са ти били нужни за постигането им...Чудя се да ли е възможно да  накарам тази  "някоя" да ме забележи да ме Обикне ? мерси предварително ...

       Нежен Сън

      След поредната пиянска вечер, бях полу жив или полу мъртав. Във вените ми течеше повече алкохол, отколкото кръв и сънят напираше в мен. Хвърлих се на кревата, а още не бях го оправил, но нямаше време тя ме чакаше.

Заспах бързо и тя бе там, така прекрасна, както винаги. Беше мъничка и много красива. Коси и очички, като нощното небе, осеяно със звезди, бяло личице, с малко и сладко носле. Тяло – перфекно, което казва : „Ела ме прегърни и целуваи без да спираш”. Така и направих, целувка след целувка. Устните  ми докосваха кадифената и кожа и неможеха да престанат. Започнах от вратлето, бавно се движех нагоре. Бях нежен, не исках да я нараня по някакъв начин. Стигнах до усните и. Бяха влажни,направо ме подлудяваха, целунах ги и се пренесохме в друг свят. Бяхме на непознато за нас място, но бе тъи прекрасно. Сякаш този неземен парадаис бе направен за нас или ние за него. Намирахме се на страхотно красив остров със златни пясъци и големи палми. Плажната ивица беше широка, а водата топла. За подобно място небях сънувал, но може би това беше сън в съня.

Всичко беше много красиво, но очите ми още следяха всяко неино движение. Желаех Я!!! Прехапвах страсно устни, а тя се приближи до мен, целуна ме и тихичко с нежно гласче ми каза:

                              - „ Сега спинкаи скъпи мои”!!!

Аз съм ангел. Прилично грозен, по нищо приличащ на другите красавци. Синоним на думата „Ангелче” е приказно красив, е аз несъм такъв. Външност отблъскваща всички и всичко и с вътрешна красота , непосилна да бъде видяна с очите, а само със сърцето.

Обичах да наблюдавам и да помагам, но в случея аз имах нужда от помощ. Намерих приятен събеседник, по скоро събеседничка. Tя беше наистина много красива, къдрава коса, със светло зелени големи очички, прилични на зелена необятна поляна. Имаше бледи лунички, които красеха неземното и личице. Беше приказна, много добричка и мила, дори и с мен.

Тя беще моита любима, говорехме си от залез до изгрев и винаги имаше за какво. Всяка вечер я посещавах.

След време бях се променил до неузнаваемост, това земно момиче беше завъртяло главата ми. Любовта ме промени, израснаха ми нови, големи и красиви крила. Вече небях грозен, малкото грозно патенце беше порасноло. Бях наистина красив, даже другите ангели ми завиждаха вече.

Бях влюбен и трябваще да и призная какво чувствам към нея.

За съжаление не се случи нищо, останахме си добри приятели, но аз бях доволен. Не от новият ваншен вид, а вече знаех какво е любовта. Тя е като шарката, всеки трябва да я преболедува. Сърбежите и болката от раничките повреме на нея, са като жертвите, които трябва да направим повреме на любовта. А белезите след нея, са като болата от раздялата. Както белезите така и тазй болка е вечна...

        Az, sam porednoto mom4e za koeto shte si napravite nqkav tap izvod ot parviq pogleda, koito xvarlite kam men.

Vie, razbirase ste privlikatelna, leko naduta sas samu4uvtvie po destubalnata na 11, ako ne i po nagore.Iztupana otvsqkade,

ot belioto do bijuto.Dreshkite vi, struvat kolkoto 6 mese4niq naem na kvartirata mi.Koi moje da vi kaje neshto.Leko letqshti v oblacite,

tarseshti ebekti ot vasheto nivo.

  Az, prili4no skromno mom4e jelaeshto novo zapoznanstvo.Estestveno 4e nqma da me zabelejite.Az sam tolkova

nezabelejim, 4e xorata minavat pokrai i prez men.Ne 4e sam nekav sduxan, smotan i neorientiran, prosto kakto vsqko drugo mom4e

imam nujda ot nqkoq kukla do men, koqto da mi vdigne malko i moeto samu4uvstvie.

No naposledak kuklito barzo propadat..Losha kompaniq, losh porok ili strannite dilemi mejdo edno vlubeno momi4e i nqkav

pi4, det ne mu se zanimava tam s nekva zabludena.Predpo4itasht  pove4e fizikata mejdu tqx, otkolkoto ximiqta.

Dobre izglejdasht sam, xodesht ne kato Azis 4e si sazdam mnogo vragove, a normalno kato tuko shto napompan

vav fitnesa(xaxa). Svesten i pe4en spored moite priqteli, no izvoda sami si pravete.

  Vie momi4etata ste STRANNI. 4akate tam princa ot me4tite i sanishtata si, a toi vse neidva. No vie ste tolkova naivni i

prodaljavatate da go 4akate, a neosaznavate 4e toi e nqkade pokrai vas, no razbirase 4e nqma da doide tolkova lesno. Mojebi

vie trqbva da idete pri nego, moje bi e mom4eto s koeto si izrastnala nai-dobriq ti priqtel, koito sled kato si vlqzala v buberteta

ti e xvarlil oko. A moje da e tova nezabelejimo mom4e za drugite, moje ti da zabelejish neshto koeto drugite nevijdat v nego

i da izpakne na fona talpata s xora. Neznam vie precenete sami.

  Nebadete tolkova naduti i egoisti4no nastroeni, a daite shans na xorata okolo vas zashtoto nqkoi den moje da vi potrqbva

 tqxnata pomosht ili potkrepa.

Бях сам, бях сам в тамното. Сините ми очи потрепваха като крилца на пеперуда оглеждаха в мрака, но нищо не съзерцаваха. Само ледени сълзи се стичаха надоло и се впиваха жадно в изпръхналите ми усни. Усещах студа той навлизаше бавно в мен изпълваше ме. С него се сливахме, аз в него той в мен, но не ме плашеше, защото само той ми остана. Загубих всичко най.ценно на което държах, в което вярвах и което ме крепеше. Загубих момичето, на което бях готов на всичко, но тя незнаеше, нямаше си и представа как ме беше омагиосала. Тя беше моята малка магическа фея, ( поне така я виждах в мояте сънища ) целувах нейните устни, всичко ставаше толкова бавно или просто на мен така ми се искаше, защото не исках да я пускам да си иде. Не исках да загубя такова малко, но безценно съкровище. Само тази така прекрасна целувка ме топлеше, можеби дори само тя ме крепеше. Бях се свил в тъмнината гол, чувствах се ограбен и ненужен на света. Бях като наркоман без дрога, загубил желание за живот, но не се чувствахме различно,просто жибеехме с различни дроги. Моята дрога не можеше да се закупи, тя беше безценна ,моята дрога беше маничката ми феичка .Навярно само тя ме крепеше в онзи момент ,навярно тя ме топлеше ,навярно ще ме обикне някога, но тогава ще е тварде късно !!!

НА ВАЛКА СТРАШНО МНОГО МУ СЕ ДОЕБАЛО И СИ КАЗАЛ:
    ЕИ СЕГА КАКВОТО И ЖИВОТНО ДА МИНЕ 6ТЕ ГО ЕБА .НЕ СЕ МИНАЛО МНОГО ВРЕМЕ И НА ПАТЯ СЕ ПОЯВИЛА МЕДЕНАТА ПИТКА .
    ВАЛКА ИЗКОЧИЛ ОТ ХРАСТА ХВАНАЛ Я ГОТОВ ДА Я ЕБЕ ,ОБАЧЕ ГЛЕДА ТЯ ГЛАДКА И ЗАГЛАДЕНА НАВСЯКАДЕ НЯМА НИКАДЕ ДУПКА .ВАРТЯЛ СУКАЛ НЯМА .НА ПИТКАТА И ПИСНАЛО И МУ КАЗАЛА :
    АИДЕ БЕ ВАЛ4О ОТКАЖИ СЕ НЯМА СМИСАЛ
    ВАЛКА :ОТ КАДЕ ГОЖОРИШ МА ДА ТИ ЕБА МАИКАТА

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.

Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
Хайде отивай! Няма да плача.
Няма да плувам в дълбока тъга,
няма да викам след тебе "Почакай!".

Животът върви си със теб и без теб
Сълзи и сополи няма да бърша
И туй че съм някакъв смотан поет
Не значи, че аз от любов ще се свърша.

Отивай! Не искам тая тъга
и тая измислена твоя вселена.
Знам вече, че всичко е само лъжа,
че ти си била само буца студена.

Измъчваш се, в огън изгаряш,
душата ти в мъка топи се.
и в своята горест дори не съзнаваш -
за мене единствена ти си.

Душата ми плаче! Таз болест прокъсва
последната нишка между ни.
В мъчителна болка сърце се разкъсва
от тежки, безмилостни думи.

И тръгваш по пътя без да желаеш.
Пътека оставяш открита.
И искаш да мисля, че просто нехаеш,
погребваш любов недопита.

Какво се случи с любовта,
събрала двама под звездите?
Кога изчезна радостта,
която грееше в очите?
Къде остана нежността
която пълнеше ни дните?

Сега е само самота,
горяща от мечти разбити.

Обичам те!
Харесваш да го чуваш.
"Обичам те!" докосва твоето сърце.
"Обичам те!" разнежва и вълнува,
когато срещне биещо сърце.

Обичам те!
Ти ме погледна,
в очи прочете любовта
и в мисъл някаква безредна
усети гъдел - суета.

Обичам те!
- Е, няма лошо...
И аз те любя както ти -
тъй рече ми и каза още:
- От днес сме сбъднати мечти.

Обичам те!
Аз бях понесен
от собствената си мечта
по път мечтан, но път нелесен -
да преоткривам любовта.

Обичам те!
Какво ли стана?
Къде загуби се, Любов?
По път ли нейде изостана
или стопи се в миг суров?

Обичам те!
Сърцето спира.
Сърцето търси Любовта.
Сърцето без любов умира.
Какво е без любов света?

Какво помага на измъчените
Да се изправят на крака
Какво помага на страдащите
Да изтрият сълзите си

Какво ще ми помогне на мен?!
Когато душата се гърчи в отрова
Тялото разядено търси пощада
И нещо зло, дяволско, ме кара
Да върша неща, от които се срамувам
Недей страда заради мен
Не си заслужава…

Болката в сърцето расте
Нечисти помисли в главата въртят се
Оставят ме без избор
в плен на сладострастието…
Не се замисляй, бягай…
Спаси се от тази зараза …
Забрави за мен
Не заслужаваш да се мъчиш
Заради чужди грехове…
Остави ме …но преди това
едно само кажи ми…
Как да си помогна…?

Прохладна Нощ
Някъде високо свети Звезда.
Тишина. Мрак.
Стон. Желание. Зов.
Ти разпръскваш сива мъгла…
Горящи тела. Молби.
Пречистване. Прераждане.
Мъка. Болка. Отчаяние.
Ти породи таз Самота.
Отдаване. Любов. Красота.
Пърхане на мигли.
Пеперуди.
Топъл Дъжд заваля…
Устни докосваха се едвa..Едва…

На двеста километра си от мен !
Сънувам буден. Всеки час и ден.
Сънувам твоето усмихнато лице,
дочувам удари от твоето сърце...

На двеста километра си от мен !
Усмихвам се, макар и натъжен.
Затварям пак очи и си представям
как пръсти в твоите коси заравям...

На двеста километра си от мен !
От тихи мисли пак съм запленен.
Поглеждаш мълчаливо и прекрасно,
бадемово, очакващо, опасно...

На двеста километра си от мен !
Заспивам. Без това съм уморен.
Целувката ти нежна ме приспива,
сънувам те, далечна и красива...